Автор: Сергей Караганов, karaganov.ru Следвайте Гласове в ТелеграмЗапочвам тази статия със строфи от

Автор: Сергей Караганов, karaganov.ru Следвайте " Гласове " в Телеграм

Започвам тази публикация със строфи от обичания ми стихотворец Александър Блок, който по подарък на предугаждане е съпоставим с великия съветски талант Фьодор Достоевски. От много от дълго време виждам, че светът непреклонно се движи по посока на доброволни военни спорове, грозящи да прераснат в трета международна термоядрена война, способна с огромна възможност да унищожи човешката цивилизация. Тази прогноза беше една от главните аргументи да обявявам серия от публикации за потребността от възобновяване на същинското нуклеарно удържане, спасявало света повече от половин век.

И черната кръв на земята
Ни мами, издува ни вените,
Рушаща всичките граници,
Нечуваните промени,
Невижданите метежи...
А. Блок, „ Възмездие “, 1911 година

Множество структурни фактори сочат извънредно високата възможност от качество повишение на равнището на военната конфликтност, което подвежда света към границата на дефинитивна злополука, само че и единствено по себе си може да нанесе неизчислими беди на човечеството и на нашата страна. Не ми се искаше да тревожа без друго изнервените и към момента неготови да одобряват новата действителност. Още повече, че видях каква нервност провокира моята предходна серия от релативно вегетариански публикации. Но шило в торба не седи, и най-далновидните сътрудници започнаха все по-решително да пишат за вероятността от падение към огромна война, да оферират предписания за предотвратяването ѝ и за подготовката за нея, при положение на нейното разразяване. Преди всичко такава е публикацията на Василий Кашин и Андрей Сушенцов, готова въз основа на отчета на Валдайския клуб и оповестена в края на 2023 година в списание „ Русия в световната политика “ (1). С типичния си по-мек фасон същата мисъл стартира да организира и различен наш водещ международник – Фьодор Лукянов (2).

От друга страна, от американската дълбока страна също звучат предизвестия за висока възможност от трета международна война и размисли по какъв начин Съединени американски щати да избегнат проваляне, в случай че се наложи да водят война на два или три фронта (европейски, тихоокеански и близкоизточен) (3).

Реших и аз да се причисля към тази полемика. Би ми се желало, несъмнено, отговорът на въпроса от заглавието на тази публикация да е негативен. Но за това е нужно да се схванат аргументите за повишаването на конфликтността и да се предложи надалеч по-активна политика за избавяне на света. Уверен съм, че е належащо съществено да се поправя цялата политика – и вътрешната, и военната, и външната – и да се предложи, на нас и на целия свят, нова парадигма на развиване.

Ще се постарая в първата публикация да изложа мнението си за тези провокации. А във втората – дейните и превантивните пътища за отговор. Не мисля, че пресмятайки провокациите откривам нещо ново. Но в цялост те демонстрират една повече от тревожна картина, изискваща решителни дейности.

Основното предизвикателство е изчерпването на актуалния вид ръководство – капитализма – учреден преди всичко на приемането на облаги, поради които изцяло се насърчава необузданото ползване на артикули и услуги, все по-ненужни за човешкия живот. Вълната от безсмислена информация от последните две-три десетилетия е също от тази категория. Джаджите изразходват чудовищно количество сила и време, които хората биха могли да употребяват за продуктивна активност. Човечеството влезе в спор с природата, стартира да подкопава самата основа на своето битие. Дори и у нас към момента растежът на благосъстоянието допуска на първо място растеж на потреблението.

Второто предизвикателство е най-очевидно. Глобалните проблеми – като замърсяване на околната среда, изменение на климата, понижаване на запасите от питейна вода, на пригодните обработваеми земи, и на доста други естествени запаси – не се вземат решение, или се оферират така наречен „ зелени решения “, ориентирани най-много към подсилване на господството на привилегированите и богатите, както вътре в своите общества, по този начин и на интернационално равнище. Какво костват непрекъснатите опити да се трансферира тежестта на контрола върху замърсяването и излъчванията на СО2 върху производителите, множеството от които са отвън остарелия Запад, а не върху потребителите в него, където свръхпотреблението придобива гротескни черти? 20-30% от популацията, съсредоточено най-вече в Северна Америка, Европа и Япония, използва към 70-80% от ресурсите от биосферен генезис (4), а разривът става все по-голям.

Между другото заболяването на потребителството прониква и в останалия свят. Самите ние и до в този момент страдаме от показното ползване, по този начин съвременно в 90-те години и отминаващо (ако е отминаващо) по този начин постепенно. Оттук и възходящата битка за запаси, растежът на вътрешното напрежение, в това число и поради неравенството в потреблението, в доста страни и райони.
Осъзнаването, че сегашният модел на развиване е тупик, само че и нежеланието и неспособността за отвод от него, са измежду основните аргументи за неудържимата неприязън към Русия, и в малко по-малка степен – към Китай (цената на разрива на връзките с тях е доста по-висока). За похищение от неразрешимите провокации е необходим зложелател. Санкциите още от средата на 2010-те години се обясняваха с потребността от стягане на разпадащото се тяло на евросъюза, а в този момент те са една от главните „ скоби “ на Запада.

Сега и в Европа все по-често приказват за потребността, в случай че не и желанието, за подготовка за международна война. Като в разгара на историческата безпаметност и интелектуалното безумие ще бъде забравено, че в случай че тя стартира, на натовска Европа ще ѝ останат няколко дни, или даже часове, живот. Разбира се, не дай Боже.

Паралелен развой е растежът на общественото неравноправие, станал взривен откакто неуспехът на комунистически Съюз на съветските социалистически републики погреба потребността от обществена страна. В развитите западни страни към този момент от 15-20 години се следи редуциране на междинната класа – основата на политическите демократични системи. Те са все по-малко ефикасни.

Демокрацията е един от инструментите, с чиято помощ олигархичните елити, власт и благосъстояние имащите, ръководят комплицираните общества. Оттук и повишаването, без значение от писъка за отбрана на демокрацията, на властническите и даже тоталитарни трендове на Запад. Но освен там.

Третото предизвикателство е деградацията на индивида и обществото, преди всичко в релативно развития и богат Запад. Той, (но освен той) става жертва на градската цивилизация с нейния условен комфорт, само че и изолираност на индивида от обичайна му среда на обитание, в която той се е формирал генетически и исторически. Нараства безкрайното ползване на данни, което сякаш трябваше да докара до всеобща грамотност, само че от ден на ден води до всеобщо оглупяване, до увеличение на опциите за манипулиране на масите освен от страна на олигархиите, само че и от страна на самите маси – охлокрация на ново равнище. Към това олигарсите, нежелаещи да се разделят с привилегиите и благосъстоянията си, умишлено оглупяват хората, спомагат за дезинтеграцията на обществата, пробват се да ги лишат от съпротивителните им качества против все по-несправедливия и рисков за болшинството ред на нещата. И античовешките или постчовешки идеологии, полезности и модели на държание, които освен се насърчават, само че и се постановат, за отказване на естествените основи на човешкия морал и на процедура на всички съществени полезности.

Информационната вълна се наслагва върху релативно благополучните условия на живот – неналичието на съществени провокации, които са движили развиването на човечеството, като апетит, боязън от насилствена гибел. Страховете се виртуализират. Форматирането на съзнанието в клип-формат заплашва с всеобща интелектуална деградация. Вече виждаме съвсем цялостната загуба на стратегическо мислене на европейския хайлайф, какъвто, в обичайния меритократичен смисъл на думата, просто не е останал. Пред очите ни се случва интелектуалният крах на ръководещите елити на Съединени американски щати – страна, притежаваща великански боен, в това число нуклеарен, капацитет. Примерите се множат. Вече приведох един от последните, довели ме до цялостно комплициране. И президентът на Съединени американски щати Байдън, и неговият секретар Блинкен твърдяха, че нуклеарната война не е по-страшна от световното стопляне (5). Но тази болест заплашва цялото човечество и изисква уверено противопоставяне. Нашето мислене става все по-неадекватно във връзка с всички по-сложни провокации. За да отвлекат от нерешимите проблеми и себе си, и останалите, елитите раздухват модата на изкуствения разсъдък. При всичките му вероятни потребни приложения, той няма да може да запълни интелектуалния вакуум, само че безспорно ще донесе спомагателни големи рискове. За тях – по-късно.

Четвъртият най-съществен източник на растящото към този момент петнайсет години всеобщо напрежение, е небивало бързото в историята преразпределение на силите от остарелия Запад в интерес на надигащото се международно болшинство. Под предходната международна система се задвижиха тектонични пластове, стартира международно дълготрайно геополитическо, геоикономическо, геоидеологическо земетресение. Причините са няколко.

Първо, от начало Съюз на съветските социалистически републики през 50-те и 60-те години, а по-късно и възстановилата се след петнайсетгодишния неуспех Русия, лишиха от петстотингодишното владичество на Западна Европа неговата основа – военното предимство. И ще повторя нееднократно казаното – върху този пиедестал беше издигнато господството в международната политика, просвета, стопанска система, което позволяваше налагането на свои ползи и ред и най-много – изсмукването на Брутният вътрешен продукт в своя изгода. Загубата на половинхилядолетната надмощие е дълбоката причина за бясната ненавист на Запада по отношение на Русия, на опита му да я съкруши.

Второ, грешките на самия Запад, повярвал в своята дефинитивна победа, отпуснал се, не запомнил историята, изпаднал в еуфория и леност на мисълта. Започна серия от феерични геополитически неточности. Отначало високомерно отхвърленият (вероятно за наше щастие) блян на огромна част от съветските елити от края на 80-те и 90-те за интеграция със Запада. Искаше им се да са равни, отхвърлиха им. Резултатът е, че от евентуален сътрудник и даже съдружник, притежаващ големи естествени, военни, интелектуални, както и по-малки, само че въпреки всичко обилни, индустриални благоприятни условия, Русия се трансформира в съперник и стана военно-стратегическа ос на не-Запада, който най-често бива именуван Глобален юг, само че по-точното му название е Световно болшинство.

И трето, повярвал в безалтернативността на модела на либерално-демократичния капитализъм, Западът освен пропусна, само че и поддържа подема на Китай, разчитайки че великата страна-цивилизация ще поеме по пътя на демокрацията, а значи ще стане по-управляема и ще се строи във фарватера на Запада. Помня изумлението си, когато видях, че фантастично преференциалното предложение на съветските елити от 90-те години беше отхвърлено. Мислех, че Западът е решил да довърши Русия. Оказа се, че те просто са се управлявали от комбинация от надменност и лакомия. След това политиката във връзка с Китай към този момент не предизвикваше такова учудване. Интелектуалното равнище на западните елити стана явно.

После Съединени американски щати влязоха в серия ненужни спорове – Афганистан, Ирак, Сирия – които предсказуемо изгубиха, с което провалиха концепцията за своето военно владичество и трилионите, вложени в сили с общо предопределение. Излизайки безогледно от контракта за ограничение на системите за противоракетна защита, може би с вярата да възвърне превъзходството си в региона на стратегическите оръжия, Вашингтон съживи възприятието за самозапазване на Русия. Надеждите за съглашение с положително бяха разрушени. Независимо от бедността, Москва стартира стратегия за рационализация на стратегическите сили, която разреши в края на 2010-те години за първи път в историята освен да се съпоставяме, само че и да излезем първи, въпреки и краткотрайно.

Пети източник на растежа на напрежението в международната система е упоменатата, съвсем мигновена съгласно историческите стандарти, лавинообразна смяна в салдото на международните сили и бързото понижаване на способността на Запада да изпомпва международния Брутният вътрешен продукт в своя изгода, което провокира и гневната му реакция. В икономическата сфера това води до разрушаването на самите тях, и на първо място на Вашингтон с неговото в миналото привилегировано състояние в икономическо-финансовата сфера. Това се случва посредством военизиране на икономическите връзки – потребление на мощ в опит да се забави отслабването на личните позиции и да се нанесе ущърб на съперниците. Вълни от наказания, ограничавания за предаването на технологии и високотехнологични артикули, разрастващи индустриалните вериги. Безсрамно отпечатване на долари, в този момент към този момент и на евро, ускорение на инфлацията и растежа на задълженията. В опита си да запазят позиции Съединени американски щати подкопават световната система, която сами сътвориха, само че която стартира да дава съвсем равни благоприятни условия на събуждащи се, по-организирани и работливи съперници в Световното болшинство. Започна икономическа деглобализация, регионализация, скърцане със зъби на старите институции на световното ръководство на икономическите процеси. Взаимозависимостта, която преди беше считана за инструмент за развиване и подсилване на съдействието и мира, от ден на ден се трансформира във фактор на накърнимост и подкопава стабилизиращата си функционалност.

Шесто предизвикателство. Хвърляйки се в обезверена контраофанзива, на първо място против Русия, само че и против Китай, Западът стартира съвсем невиждана и по своя обсег военновременна пропагандна акция, за сатанизиране на съперниците, изключително Русия, посредством систематично орязване на човешките, културните и икономическите връзки. Създава се желязна завеса, по-плътна от предходната. Нагнетява се облик на цялостен зложелател. От наша и китайска страна идеологическата война не носи толкоз цялостен и озлобен темперамент. Но ответната вълна нараства. В резултат се основава политико-психологическа обстановка, при която на Запад се обезчовечават руснаците и частично, само че към този момент по-малко, китайците (скъсването на връзките е по-скъпо), а ние гледаме на западняците с все по-скръбно пренебрежение. Обезчовечаването проправя пътя към война. Изглежда, че на Запад то е част от нейната подготовка. Нашата ответна реакция основава предпоставки за безжалостна борба.

Седмо. Раздвижването на тектоничните плочи, подемът на нови страни и континенти, размразяването на остарели спорове, които бяха потиснати от системата на структурирана борба  по време на Студената война, неизбежно (ако на тази наклонност не бъде опълчена дейна политика за мир от страна на новите лидери) ще води до редица спорове. Възможна е и появяването на „ междуимперски “ несъгласия, освен сред старите и новите, само че и сред новите. Първите първи проблясъци на такива спорове към този момент виждаме в Южнокитайско море, сред Индия и КНР. Ако споровете се усилят, а към този момент това е повече от евентуално, те ще доведат до верижна реакция, увеличаваща опасността от международна война. Засега основната заплаха е упоменатата гневна контраофанзива на Запада. Но споровете могат неизбежно да зародят съвсем навсякъде. Включително и в периферията на Русия.

В Близкия Изток предсказуемо се взриви израелско-палестинският спор, заплашващ да прерасне в общ близкоизточен. Серия от войни тече в Африка. Не стопират дребните спорове на територията на Афганистан Ирак и Сирия. На Запад просто избират да не ги виждат, като към момента постановат своето владичество в информационно-пропагандната среда. Латинска Америка и Азия са исторически не толкоз войнствени райони каквато е Европа – създателка на множеството войни и на двете международни за едно потомство. Но въпреки всичко и там са се водили войни, доста от границите имат неестествен темперамент, наложени от някогашните колониални страни. Най-нагледният образец е Индия-Пакистан. Но образците са десетки.

Отчитайки траекторията на развиване на Европа, към този момент непреклонно водеща надолу от позиция на забавянето на стопанската система, растежа на неравноправие, задълбочаването на миграционните проблеми, растящата дисфункция на към момента релативно демократичните политически системи, моралната деградация, можем с много висока степен на възможност да чакаме към този момент в средносрочна перспектива разслояване, а по-късно и раздробяване на евросъюза, растеж на национализма, фашизация на политическите системи. Засега нарастват детайлите на демократичния неофашизъм, само че към този момент се появява и десен национал-фашизъм. Субконтинентът ще изпадне назад в нормалното си положение на неустойчивост и даже източник на спорове. Неизбежното отдръпване на Съединени американски щати, които губят интерес към стабилността на субконтинента, ще ускори тази наклонност. Остана да чакаме още 10 години. Иска ми се да се неистина. Но не наподобява по този начин.

Осмо предизвикателство. Ситуацията се утежнява от фактическия разпад на интернационалното ръководство освен в стопанската система, само че и в политиката и в областта на сигурността. Възобновяването на острото съревнование сред великите страни и разпадащата се конструкция на Организация на обединените нации я вършат все по-малко функционална. Системата на сигурност на Европа е развалена от разширението на НАТО. Опитите на Съединени американски щати и съдружници да основат антикитайски блокове в Индо-Тихоокеанския район и битката за надзор над морските пътища усилват конфликтния капацитет и там.

Североатлантическият алианс, в предишното система за сигурност, играла в забележителна степен стабилизираща и балансираща роля, се трансформира в блок, който извърши серия от експанзии и който води война в Украйна. Новите организации, институти и направления, призвани да обезпечават в това число и интернационалната сигурност – ШОС, БРИКС, „ Път и Пояс “, Северен морски път – към този момент единствено частично компенсират разрастващия се недостиг на механизми за поддържане на сигурността. Този недостиг се ускорява от разпада, на първо място по самодейност на Вашингтон, на предходната система на надзор над въоръжението, която играеше лимитирано потребна роля от позиция на попречване на конкуренцията във въоръжаването, само че въпреки всичко осигуряваше по-голяма бистрота и предсказуемост, а значи и по някакъв метод намаляваше подозрителността и недоверието.

Девето предизвикателство. Отстъплението на Запада, изключително на Съединените щати, от позицията на доминиране на международната просвета, стопанска система, политика, е отрадно в посока на разкриване на нови благоприятни условия за други страни и цивилизации, само че носи и не изключително приятни опасности. Отстъпвайки, Съединени американски щати губят интерес към поддържане на стабилността в доста райони и, в противен случай, стартират да предизвикат неустойчивост и спорове. Най-очевидният образец е Близкият Изток, откакто американците си осигуриха относителна енергийна самостоятелност. Не е допустимо да си представим, че днешният палестинско-израелски спор към Газа е резултат единствено на крещяща непросветеност на спецслужбите на Съединени американски щати и Израел. Но даже и да е по този начин, това също е симптом за загубата на интерес към спокойно и устойчиво развиване. Но главното е, че отивайки постепенно в неоизолационизъм, американците още дълги години ще останат в менталната парадигма на имперското доминиране и ще разпалват, в случай че им разрешат, спорове в Евразия. Американската политическа класа за минимум още едно потомство ще остане в интелектуалната рамка на макиндъровите теории, подхранвани от краткотрайно геополитическо доминиране. А в по-конкретен и назад във времето Съединени американски щати ще продължат да пречат на подема на новите страни. Преди всичко на Китай, само че и на Русия, Индия, Иран, скоро Турция, страните от Залива. Оттук и сполучливото към този момент провокиране и разпалване на военния спор в Украйна, опитите за замесване на Китай във война за Тайван (засега безуспешни) и за задълбочаване на китайско-индийските различия, непрекъснатото търсене на конфликтност на на практика празно място в Южнокитайско море, провокациите в Източнокитайско море, систематичното торпилиране на вътрешно корейското доближаване, бутане на споровете в Закавказието, сред арабските страни в Залива и Иран (засега неуспешни). Може да се чакат старания за разпалване на спорове в общата външна страна на Русия и Китай. Най-очевидната уязвима точка е Казахстан. Вече имаше един опит. Той беше сполучливо овладян, с помощта на въвеждането по апела на управлението на Казахстан на миротворческия контингент на Организацията на контракта за групова сигурност – Русия. Но сходни неща ще има и отсега нататък, до момента в който в Съединени американски щати не се смени поколението на политическия хайлайф и, в случай че и когато, на власт не дойдат по-малко глобалистки, по-национално насочени хора. А това е в най-хубави случай след петнайсет-двайсет години. Макар че, несъмнено, би трябвало да се опитваме да подтикваме процеса в името на интернационалния мир и даже на ползите на американския народ. Но осъзнаването на ползите няма да пристигна скоро. И единствено в случай че и когато бъде открита деградацията на американските елити, а Съединени американски щати претърпят още едно проваляне – този път в Европа поради Украйна.

В обезверената борба за опазване на международния ред през последните петдесет и най-много трийсет-четиресет години Съединени американски щати и техните спътници, в това число и новите, които смятаха че се примъкват към спечелилия, предизвикат и разпалват войната в Украйна. Отначало се надяваха да съкрушат Русия. Сега, когато не съумяха в това, ще стягат спора, надявайки се да изтощят оптимално, да разрушат нашата страна – военнополитическата ос на Световното болшинство – като най-малко да вържат ръцете ѝ, да не ѝ разрешават да се развива, да понижат привлекателността на предлаганите от нея (засега към момента неразбираемо дефинирани, само че очевидни) други възможности на западната политическа и идейна парадигма.

След една-две години СВО би трябвало да реализира решителна победа. Включително и с цел да може сегашните американски и обвързваните с тях компрадорски елити в Европа да се примирят със загубата на господството си и да се съгласят на надалеч по-скромно състояние в бъдещата международна система. Дългосрочна, само че към този момент насъщна задача е съдействието на мирното оттегляне на Запада от неговите предходни хегемонистични позиции.

Десето предизвикателство. Дългите десетилетия условен мир на планетата се дължаха на страха от нуклеарното оръжие. В последните години, по силата на „ привикването “ към мира, упоменатата интелектуална деградация, фрагментирането на съзнанието на обществото и елита, стартира да нараства „ стратегическият паразитизъм “. Хората стопираха да се опасяват от войни, даже и нуклеарни. Вече съм писал за това в предходни публикации. Но не съм единственият, който бие паника по този мотив. Тази тематика постоянно се повдига от видния съветския външнополитически мъдрец Дмитрий Тренин (6).

И най-после, единайсетото и най-очевидно предизвикателство. По-точно група провокации. Разразява се ново качествено, само че и количествено състезание по въоръжаване. Стратегическата непоклатимост, която е индикатор за вероятността от експлоадиране на нуклеарна война, се подкопава от всички страни. Появяват се, или към този момент са се появили, нови типове оръжия за всеобщо поразяване, които се намират отвън системата за ограничаване и възбрана. Това са голям брой типове биологични оръжия, ориентирани както против хора от обособени етнически групи, по този начин и против животни и растения. Съединени американски щати сътвориха мрежа от лаборатории по целия свят. И евентуално освен те. Някои типове биологично оръжие са релативно налични.

В допълнение към разпространяването и внезапното увеличение на броя и обсега на ракетите и другите оръжия от друг клас, стартира революцията на дроновете. Те костват релативно или просто по-евтино, само че могат да носят оръжие за всеобщо поразяване. Но най-важното е, че при всеобщо разпространяване, а то към този момент стартира, могат да създадат естествения живот отвратително рисков. Размиват се границите сред войната и мира, това оръжие е идеалният инструмент за терористични офанзиви и даже за елементарен бандитизъм. На процедура всеки човек, намиращ се на релативно незащитено пространство, става евентуална жертва на злоумишленици. Ракети, дронове и други типове оръжие могат да нанесат гигантска щета на гражданската инфраструктура с всички произлизащи последици за хората и страните. Вече виждаме това към спора в Украйна.

Високоточните далекобойни системи неядрено оръжие подкопават стратегическата непоклатимост „ изпод “. Тръгна развой (отново от САЩ) по миниатюризация на нуклеарните муниции, разрушаващи стратегическата непоклатимост „ от горната страна “. Има от ден на ден признаци за преместване на съревнованието в космоса.

Хиперзвукът, в който ние и китайските ни другари към този момент, популярност на Бога и на нашите констуктори, водим, рано или късно ще се популяризира. Полетното време до задачата ще се редуцира до най-малко. Рязко ще се покачат опасенията от „ обезглавяващ “ удар по центровете за взимане на решения. Стратегическата непоклатимост ще понесе още един мощен удар. Ветераните помнят в каква суматоха изпадахме ние и натовците от ракетите СС-20 „ Пършинг “. Сега обстановката е доста по-лоша. Ще има от ден на ден далекобойни, високоточни и неотразими ракети, които при рецесия ще заплашват най-важните морски връзки – Суецкия и Панамския канали, проливите Баб ел-Мандеб, Ормуз, Сингапур, Малак.

Започналата към този момент неконтролируема конкуренция във въоръжението и съвсем във всяко отношение може да докара до нуждата системите ПРО и Противовъздушна отбрана да се намират на всички места. Разбира се, далекобойните и високоточните ракети, както и някои други оръжия, могат и да укрепват сигурността, да вземем за пример, дефинитивно да обезценят самолетоносния флот на Съединени американски щати, да понижат опциите за осъществяване на нападателна политика и американската поддръжка за съдружници. Но тогава и те ще се втурнат към нуклеарното оръжие, което в тази ситуация с Република Корея и Япония без друго е допустимо да стане.

Накрая най-модерното, само че и действително рисково. Изкуственият разсъдък във военната сфера освен неведнъж покачва заплахата на оръжията, само че и основава нови опасности от ескалация на всевъзможни местни спорове. Просто извежда оръжията от контрола на индивида, обществото, страната. Вече виждаме на бойното поле самостоятелните типове оръжие. Тази тематика изисква обособен бездънен разбор. Засега във военно-стратегическата сфера изкуственият разсъдък носи повече рискове. Но може би ще даде и нови благоприятни условия за тяхното попречване. Да се осланяме на него, както и на обичайните пътища и способи за отговор на възходящите провокации, е неуместно и даже неразумно.

Можем да продължим с изброяването на факторите, превръщащи военно-стратегическата конюнктура в света в предвоенна или даже военна. Светът се намира на границата, или даже оттатък нея, на серия от произшествия, в случай че не и на всеобща злополука. Ситуацията е извънредно, даже невиждано тревожна, повече, в сравнение с по времето на Блок, който предчувстваше страшния за нашата страна и света 20 век. Но приканвам читателя да не изпада в суматоха и отчаяние. Има предписания, някои пътища и изходи към този момент се набелязват. За това – в идната публикация.

Всичко е в наши ръце, само че би трябвало да разберем дълбочината, остротата и безпрецедентността на провокациите и да им отговорим надлежно. Не единствено да реагираме, само че и да действаме изпреварващо. Ще се повторя. Нужна е нова външна политика, нови цели за вътрешно развиване на страните, нови цели за обществата, за всеки виновен жител на Родината ни и на света. За методите – в идната публикация.

Очаквайте втора част!

Бележки към първа публикация:

(1) Кашин В.Б., Сушенцов А.А. Большая война: из прошлого в настоящее// Россия в глобальной политике. 2023. Т. 21. № 6, с. 100-118. URL: https://www.globalaffairs.ru/articles/bolshaya-voyna/.

(2) Вж. да вземем за пример, Лукьянов Ф.А. Популярны мир// Россия в глобалной политике, 2023. URL: https://globalaffairs.ru/articles/polupolyaryj-mir/; Лукьянов Ф.А. Нынешняя „ Третья мировая война “ будет растянутой во времении распределенной в пространстве// Российская газета, 2023. URL: https://rg.ru/2023/11/08/chto-budet-posle-status-kvo.html

(3) Вж да вземем за пример, A. Wess Mitchell America Is a Heartbeat Away From a War It Could Lose/ Foreign Policy, 2023. URL: https://foreignpolicy.com/2023/us-russia-china-gaza-ukraine-world-war-defense-security-strategy/?tpcc=recirc062921.

(4) H. Kempf How the rich are destroying the world/ Le monde Diplomatique, 2008. URL: https://mondediplo.com/2008/06/18ecology.

(5) “The only existential threat humanity faces even more frightening than a – than a nuclear war is global warming going above 1.5 degrees in the next 20-10 years… There’s no way back from that. ” ( “Remarks by President Biden in a Press Conference ” The White House, 10 September 2023, https://www.whitehouse.gov/briefing-room/speeches-remarks/2023/09/10/remarks-by-president-biden-in-a-press-conference-2/)

(6) Вж. да вземем за пример, Тренин Д.В. Украинский спор и ядерное оружие //Россия в глобальной политике, 2023. URL: https://globalaffairs.ru/articles/ukraina-yadernoe-oruzhie/

(7) Вж. да вземем за пример, Завриев С.К. Современные проблемы безопасностии перспективы международного сотрудничества // Мировая зкономика и международные връзки – 2022. – Том 66. – Выпуск №4, с. 94-100.

Инфо: karaganov.ru

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова

Следва продължение.....